11 окт. 2015 г., 18:47

Съблякох лятото от себе си 

  Поэзия » Гражданская
1010 2 18

Съблякох лятото от себе си

в лагуните на тихите бездумия

и слънцето, до болка сребърно,

обидено се плъзна по гърба ми.

 

Петата ми ужили залезът

край онова море - на Афродита,

и дълго в болката му алена

сърцето ми ще куца упорито.

 

И ще се връщам тук наверно

с Луната - като Одисеев кораб,

превърнал себе си в таверна,

в която лятото танцува "Зорба".

© Владимир Владимиров Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??