11.10.2015 г., 18:47 ч.
Съблякох лятото от себе си
Съблякох лятото от себе си
в лагуните на тихите бездумия
и слънцето, до болка сребърно,
обидено се плъзна по гърба ми.
Петата ми ужили залезът
край онова море - на Афродита,
и дълго в болката му алена
сърцето ми ще куца упорито.
И ще се връщам тук наверно
с Луната - като Одисеев кораб,
превърнал себе си в таверна,
в която лятото танцува "Зорба".
© Владимир Владимиров Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Удоволствието беше мое, Веси, заради коментара ти! Пак благодаря!
-
Удоволствие е да те чете човек "в лагуните на тихите бездумия"! *
-
Вярно, Дочке! Права си за всичко. И благодаря за аплодисментите!
-
"И ще се връщам тук наверно
с Луната - като Одисеев кораб,"
Завръщане под №3.
(Поне така асоциирах)
Добре дошъл отново, Владимир.
Творението аплодирам.
И се вестявай по-често от Халеевата комета -
Благодаря ви за комплиментите, Ивон и Росица! Поздрави!
-
Поздравления за хубавото стихотворение!
-
Много хубаво!
-
Благодаря на Рада за комплиментите и на Марина за трите чадърчета! Поздрави!
-
!!!
-
О, много е хубаво! Меко, носталгично, минорно! Браво, Влади!
-
Благодаря, Валя! Поздрав!
-
Много харесах, прочетох първо на друго място, радвам се, че и тук
-
Благодаря ти, Йонке! Поздрав и за теб!
-
Харесах .Поздрав
-
Благодаря,Andromaha(Белла)! Благодаря за коментара и на Краси!
-
Чудесна атмосфера, настроение и образност!
Прочетох с удоволствие! -
Благодаря ти, Ани!
-
" Петата ми ужили залезът"
Радвам се, че мога да прочета такова стихотворение!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
