27 may 2010, 14:40

Събудих се с надежда

  Poesía » Otra
874 0 13

 

На рождения ми ден...

Събудих се с надежда и тревога,

с усмивка през напиращи сълзи,

с усещане за благослов от Бога,

но и с тъга по старите мечти...

Намирам се навярно по средата

на средностатистически живот.

Оглеждам се – и чужда, и позната –

събирала

и болка,

и любов...

Личат си вече дните наслоени

и в погледа,

и в думите,

в смеха...

Не мога да се смея като вчера,

да се опитвам смело да летя...

Но затова пък вече съм развила

по-силна воля в трудните неща;

от опита се учих да откривам

дори и в мрака малка светлина...

По пътя си оставих тежки зими,

но и красиви слънчеви лета...

 

Събудих се с надежда, че ще имам

от Бога още много красота!!!

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Руми Бакърджиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...