27.05.2010 г., 14:40

Събудих се с надежда

865 0 13

 

На рождения ми ден...

Събудих се с надежда и тревога,

с усмивка през напиращи сълзи,

с усещане за благослов от Бога,

но и с тъга по старите мечти...

Намирам се навярно по средата

на средностатистически живот.

Оглеждам се – и чужда, и позната –

събирала

и болка,

и любов...

Личат си вече дните наслоени

и в погледа,

и в думите,

в смеха...

Не мога да се смея като вчера,

да се опитвам смело да летя...

Но затова пък вече съм развила

по-силна воля в трудните неща;

от опита се учих да откривам

дори и в мрака малка светлина...

По пътя си оставих тежки зими,

но и красиви слънчеви лета...

 

Събудих се с надежда, че ще имам

от Бога още много красота!!!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Руми Бакърджиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...