27 мая 2010 г., 14:40

Събудих се с надежда

869 0 13

 

На рождения ми ден...

Събудих се с надежда и тревога,

с усмивка през напиращи сълзи,

с усещане за благослов от Бога,

но и с тъга по старите мечти...

Намирам се навярно по средата

на средностатистически живот.

Оглеждам се – и чужда, и позната –

събирала

и болка,

и любов...

Личат си вече дните наслоени

и в погледа,

и в думите,

в смеха...

Не мога да се смея като вчера,

да се опитвам смело да летя...

Но затова пък вече съм развила

по-силна воля в трудните неща;

от опита се учих да откривам

дори и в мрака малка светлина...

По пътя си оставих тежки зими,

но и красиви слънчеви лета...

 

Събудих се с надежда, че ще имам

от Бога още много красота!!!

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Руми Бакърджиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...