10 sept 2009, 20:54

Събуждане!

  Poesía » Civil
1.1K 0 4

Събудих се...
Наоколо всички...
още спят.

Ставайте...
АЗ им крещя...
но никой не чува това.

Невидим съм...
станал
за другите аз.
Да... нямам парички
и власт.

Явно...
много съм спал.
Щом в обратна посока
на тълпата
съм тръгнал.

С душа... пълна,
с емоции и чувства
все към непечеливши
изкуства.

Не мога
себе си... аз
да търгувам.
Обичам...
с приятели верни
аз да тъгувам.

Поетична душа
всеки от тях носи.
Живеем живота си голи и боси.

Искам...
Света на тълпата...
аз да променя.
Но... Как? - като всеки
навел е глава.

Събудете се! - аз им крещя.
След вас...
вървят роботи - деца.

С програмирани глави
и празни сърца.

Кога? - във вас
умря детето.
Което тичаше след птиците в небето.
Кога за последно се
вслуша в сърцето?

Ставайте... всички!
Не чувствате ли?...
Накъде отива света.
Дайте шанс на своите  деца.   

 

Рогтиа каза ХАУ!!!

някога през септември 2009г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Богдан Григоров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Не си гол и бос,приятелю...Душевно си по-богат от спящите...
  • Събудил си се ,приятелю Рогатий, крещиш, невидим си и искаш шанс за децата ...а всъщност и за себе си!!! А сърцето - то винаги разбира...
    И там, накрая на света, ако отидеш - сам себе си ще видиш!!!
  • Не мога
    себе си... аз
    да търгувам.
    ..затова не ме чуват...
    знаеш ли понякога дори да крещим, никой няма да ни чуе...
  • Да! Дайте шанс! Поздрави, Боги!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...