Събудих се...
Наоколо всички...
още спят.
Ставайте...
АЗ им крещя...
но никой не чува това.
Невидим съм...
станал
за другите аз.
Да... нямам парички
и власт.
Явно...
много съм спал.
Щом в обратна посока
на тълпата
съм тръгнал.
С душа... пълна,
с емоции и чувства
все към непечеливши
изкуства.
Не мога
себе си... аз
да търгувам.
Обичам...
с приятели верни
аз да тъгувам.
Поетична душа
всеки от тях носи.
Живеем живота си голи и боси.
Искам...
Света на тълпата...
аз да променя.
Но... Как? - като всеки
навел е глава.
Събудете се! - аз им крещя.
След вас...
вървят роботи - деца.
С програмирани глави
и празни сърца.
Кога? - във вас
умря детето.
Което тичаше след птиците в небето.
Кога за последно се
вслуша в сърцето?
Ставайте... всички!
Не чувствате ли?...
Накъде отива света.
Дайте шанс на своите деца.
Рогтиа каза ХАУ!!!
някога през септември 2009г.
© Богдан Григоров Todos los derechos reservados