10.09.2009 г., 20:54

Събуждане!

1.1K 0 4

Събудих се...
Наоколо всички...
още спят.

Ставайте...
АЗ им крещя...
но никой не чува това.

Невидим съм...
станал
за другите аз.
Да... нямам парички
и власт.

Явно...
много съм спал.
Щом в обратна посока
на тълпата
съм тръгнал.

С душа... пълна,
с емоции и чувства
все към непечеливши
изкуства.

Не мога
себе си... аз
да търгувам.
Обичам...
с приятели верни
аз да тъгувам.

Поетична душа
всеки от тях носи.
Живеем живота си голи и боси.

Искам...
Света на тълпата...
аз да променя.
Но... Как? - като всеки
навел е глава.

Събудете се! - аз им крещя.
След вас...
вървят роботи - деца.

С програмирани глави
и празни сърца.

Кога? - във вас
умря детето.
Което тичаше след птиците в небето.
Кога за последно се
вслуша в сърцето?

Ставайте... всички!
Не чувствате ли?...
Накъде отива света.
Дайте шанс на своите  деца.   

 

Рогтиа каза ХАУ!!!

някога през септември 2009г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Богдан Григоров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Не си гол и бос,приятелю...Душевно си по-богат от спящите...
  • Събудил си се ,приятелю Рогатий, крещиш, невидим си и искаш шанс за децата ...а всъщност и за себе си!!! А сърцето - то винаги разбира...
    И там, накрая на света, ако отидеш - сам себе си ще видиш!!!
  • Не мога
    себе си... аз
    да търгувам.
    ..затова не ме чуват...
    знаеш ли понякога дори да крещим, никой няма да ни чуе...
  • Да! Дайте шанс! Поздрави, Боги!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...