10 сент. 2009 г., 20:54

Събуждане! 

  Поэзия » Гражданская
850 0 4

Събудих се...
Наоколо всички...
още спят.

Ставайте...
АЗ им крещя...
но никой не чува това.

Невидим съм...
станал
за другите аз.
Да... нямам парички
и власт.

Явно...
много съм спал.
Щом в обратна посока
на тълпата
съм тръгнал.

С душа... пълна,
с емоции и чувства
все към непечеливши
изкуства.

Не мога
себе си... аз
да търгувам.
Обичам...
с приятели верни
аз да тъгувам.

Поетична душа
всеки от тях носи.
Живеем живота си голи и боси.

Искам...
Света на тълпата...
аз да променя.
Но... Как? - като всеки
навел е глава.

Събудете се! - аз им крещя.
След вас...
вървят роботи - деца.

С програмирани глави
и празни сърца.

Кога? - във вас
умря детето.
Което тичаше след птиците в небето.
Кога за последно се
вслуша в сърцето?

Ставайте... всички!
Не чувствате ли?...
Накъде отива света.
Дайте шанс на своите  деца.   

 

Рогтиа каза ХАУ!!!

някога през септември 2009г.

© Богдан Григоров Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Не си гол и бос,приятелю...Душевно си по-богат от спящите...
  • Събудил си се ,приятелю Рогатий, крещиш, невидим си и искаш шанс за децата ...а всъщност и за себе си!!! А сърцето - то винаги разбира...
    И там, накрая на света, ако отидеш - сам себе си ще видиш!!!
  • Не мога
    себе си... аз
    да търгувам.
    ..затова не ме чуват...
    знаеш ли понякога дори да крещим, никой няма да ни чуе...
  • Да! Дайте шанс! Поздрави, Боги!
Предложения
: ??:??