rogatia (Богдан Григоров)
2 22

Sep 10, 2009, 8:54 PM

Събуждане!

Poetry » Civic

1.1K 0 4

Събудих се...
Наоколо всички...
още спят.

Ставайте...
АЗ им крещя...
но никой не чува това.

Невидим съм...
станал
за другите аз.
Да... нямам парички
и власт.

Явно...
много съм спал.
Щом в обратна посока
на тълпата
съм тръгнал.

С душа... пълна,
с емоции и чувства
все към непечеливши
изкуства.

Не мога
себе си... аз
да търгувам.
Обичам...
с приятели верни
аз да тъгувам.

Поетична душа
всеки от тях носи.
Живеем живота си голи и боси.

Искам...
Света на тълпата...
аз да променя.
Но... Как? - като всеки
навел е глава.

Събудете се! - аз им крещя.
След вас...
вървят роботи - деца.

С програмирани глави
и празни сърца.

Кога? - във вас
умря детето.
Което тичаше след птиците в небето.
Кога за последно се
вслуша в сърцето?

Ставайте... всички!
Не чувствате ли?...
Накъде отива света.
Дайте шанс на своите деца.

Рогтиа каза ХАУ!!!

някога през септември 2009г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

azura_luna (Петя Стефанова)

Не си гол и бос,приятелю...Душевно си по-богат от спящите...

2009-09-17T21:48:47+03:00
ivailozanoff (Ивайло Цанов)

Събудил си се ,приятелю Рогатий, крещиш, невидим си и искаш шанс за децата ...а всъщност и за себе си!!! А сърцето - то винаги разбира...
И там, накрая на света, ако отидеш - сам себе си ще видиш!!!

2009-09-17T21:40:45+03:00
nellnokia (Нели Господинова)

Не мога
себе си... аз
да търгувам.
..затова не ме чуват...
знаеш ли понякога дори да крещим, никой няма да ни чуе...

2009-09-11T16:50:38+03:00
Dark_Island (Таня Георгиева)

Да! Дайте шанс! Поздрави, Боги!

2009-09-10T21:38:48+03:00

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0