24 ago 2008, 23:26

Събуждане 

  Poesía » Filosófica
917 0 5

 

Торба пръст, сухи корени,

шепа спомени -

натрошени малки стъкълца,

мисли -

песъчинки разпилени

на фона на деня.

Хубав сън, кошмар или реалност е животът...?

Всичко туй създава,

също като сложна ДНК,

нишката - творящата човешката съдба.

И как ли да изляза от матрицата

със разплетено кълбо?

(... кубче Рубик все едно).

Ще ми се понякога с искрицата,

стаена и кодирана в зеницата,

там - дълбоко във утробата,

където се е зародил Света,

да изкрещя и раздирайки Вселената,

да мога душата да спася.

 

© N. Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??