Aug 24, 2008, 11:26 PM

Събуждане

1.2K 0 5

 

Торба пръст, сухи корени,

шепа спомени -

натрошени малки стъкълца,

мисли -

песъчинки разпилени

на фона на деня.

Хубав сън, кошмар или реалност е животът...?

Всичко туй създава,

също като сложна ДНК,

нишката - творящата човешката съдба.

И как ли да изляза от матрицата

със разплетено кълбо?

(... кубче Рубик все едно).

Ще ми се понякога с искрицата,

стаена и кодирана в зеницата,

там - дълбоко във утробата,

където се е зародил Света,

да изкрещя и раздирайки Вселената,

да мога душата да спася.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© N. All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...