24 авг. 2008 г., 23:26

Събуждане

1.2K 0 5

 

Торба пръст, сухи корени,

шепа спомени -

натрошени малки стъкълца,

мисли -

песъчинки разпилени

на фона на деня.

Хубав сън, кошмар или реалност е животът...?

Всичко туй създава,

също като сложна ДНК,

нишката - творящата човешката съдба.

И как ли да изляза от матрицата

със разплетено кълбо?

(... кубче Рубик все едно).

Ще ми се понякога с искрицата,

стаена и кодирана в зеницата,

там - дълбоко във утробата,

където се е зародил Света,

да изкрещя и раздирайки Вселената,

да мога душата да спася.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© N. Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...