24.08.2008 г., 23:26

Събуждане

1.2K 0 5

 

Торба пръст, сухи корени,

шепа спомени -

натрошени малки стъкълца,

мисли -

песъчинки разпилени

на фона на деня.

Хубав сън, кошмар или реалност е животът...?

Всичко туй създава,

също като сложна ДНК,

нишката - творящата човешката съдба.

И как ли да изляза от матрицата

със разплетено кълбо?

(... кубче Рубик все едно).

Ще ми се понякога с искрицата,

стаена и кодирана в зеницата,

там - дълбоко във утробата,

където се е зародил Света,

да изкрещя и раздирайки Вселената,

да мога душата да спася.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© N. Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...