24.08.2008 г., 23:26 ч.

Събуждане 

  Поезия » Философска
916 0 5

 

Торба пръст, сухи корени,

шепа спомени -

натрошени малки стъкълца,

мисли -

песъчинки разпилени

на фона на деня.

Хубав сън, кошмар или реалност е животът...?

Всичко туй създава,

също като сложна ДНК,

нишката - творящата човешката съдба.

И как ли да изляза от матрицата

със разплетено кълбо?

(... кубче Рубик все едно).

Ще ми се понякога с искрицата,

стаена и кодирана в зеницата,

там - дълбоко във утробата,

където се е зародил Света,

да изкрещя и раздирайки Вселената,

да мога душата да спася.

 

© N. Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??