9 feb 2016, 22:24  

Събуждане 

  Poesía » De amor
312 1 4

Събуждане

 

Само ти съзря нещо във мен.

И след дългия сън ме събуди,

когато в дъжда, окрилен,

за живот сетивата възбуди.

 

Вярвах в тебе. Излязох от къщи.

Ти уверено ме поведе.

Аз лудувах. Ти, без да се мръщиш,

просто в нашия дом ме отведе.

 

Помниш ли? Аз не въздишах.

А вървяхме във гъста мъгла.

И аз пълнех гърдите си. Дишах.

И валеше. А аз пиех вода.

© Мари Елен- Даниела Стамова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??