Събуждане
Събуждане
Само ти съзря нещо във мен.
И след дългия сън ме събуди,
когато в дъжда, окрилен,
за живот сетивата възбуди.
Вярвах в тебе. Излязох от къщи.
Ти уверено ме поведе.
Аз лудувах. Ти, без да се мръщиш,
просто в нашия дом ме отведе.
Помниш ли? Аз не въздишах.
А вървяхме във гъста мъгла.
И аз пълнех гърдите си. Дишах.
И валеше. А аз пиех вода.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мари Елен- Даниела Стамова Todos los derechos reservados
