Събуждане
Само ти съзря нещо във мен.
И след дългия сън ме събуди,
когато в дъжда, окрилен,
за живот сетивата възбуди.
Вярвах в тебе. Излязох от къщи.
Ти уверено ме поведе.
Аз лудувах. Ти, без да се мръщиш,
просто в нашия дом ме отведе.
Помниш ли? Аз не въздишах.
А вървяхме във гъста мъгла.
И аз пълнех гърдите си. Дишах.
И валеше. А аз пиех вода.
© Мари Елен- Даниела Стамова All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
