25 jul 2017, 7:32  

Събуждане

510 3 3

 

Гледаш със невярващи очи 

Докосваш с пръсти плахи 

навън неспира да вали

Денят открадва твоите минути

*****

Притихваш за секунда сам

Да чуеш пърхането на сърцето

Питаш се какво си дал

Уханието остава по ръцете ти

*****

Взираш се в косата разпиляна 

В небрежно свитите нозе

Споменът нощта опиянява

И кара времето да спре

*****

Ресниците потрепват в тъмнината

Дъхът ти спира и мълчиш 

В бленувано очакване душата 

Разкрива най-прекрасните очи

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Весела Маркова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ви, това за мен е най-невинният начин поезията да разкаже за изневярата! 😊
  • Човек се чуства поласкан когато го чете,защото се докосва до нещо,което го гали по особен начин.
  • Еми, Весе направо е страхотно

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....