25.07.2017 г., 7:32  

Събуждане

506 3 3

 

Гледаш със невярващи очи 

Докосваш с пръсти плахи 

навън неспира да вали

Денят открадва твоите минути

*****

Притихваш за секунда сам

Да чуеш пърхането на сърцето

Питаш се какво си дал

Уханието остава по ръцете ти

*****

Взираш се в косата разпиляна 

В небрежно свитите нозе

Споменът нощта опиянява

И кара времето да спре

*****

Ресниците потрепват в тъмнината

Дъхът ти спира и мълчиш 

В бленувано очакване душата 

Разкрива най-прекрасните очи

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весела Маркова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви, това за мен е най-невинният начин поезията да разкаже за изневярата! 😊
  • Човек се чуства поласкан когато го чете,защото се докосва до нещо,което го гали по особен начин.
  • Еми, Весе направо е страхотно

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...