25.07.2017 г., 7:32  

Събуждане

509 3 3

 

Гледаш със невярващи очи 

Докосваш с пръсти плахи 

навън неспира да вали

Денят открадва твоите минути

*****

Притихваш за секунда сам

Да чуеш пърхането на сърцето

Питаш се какво си дал

Уханието остава по ръцете ти

*****

Взираш се в косата разпиляна 

В небрежно свитите нозе

Споменът нощта опиянява

И кара времето да спре

*****

Ресниците потрепват в тъмнината

Дъхът ти спира и мълчиш 

В бленувано очакване душата 

Разкрива най-прекрасните очи

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весела Маркова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви, това за мен е най-невинният начин поезията да разкаже за изневярата! 😊
  • Човек се чуства поласкан когато го чете,защото се докосва до нещо,което го гали по особен начин.
  • Еми, Весе направо е страхотно

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...