Гледаш със невярващи очи
Докосваш с пръсти плахи
навън неспира да вали
Денят открадва твоите минути
*****
Притихваш за секунда сам
Да чуеш пърхането на сърцето
Питаш се какво си дал
Уханието остава по ръцете ти
*****
Взираш се в косата разпиляна
В небрежно свитите нозе
Споменът нощта опиянява
И кара времето да спре
*****
Ресниците потрепват в тъмнината
Дъхът ти спира и мълчиш
В бленувано очакване душата
Разкрива най-прекрасните очи
© Весела Маркова Всички права запазени