Гледаш със невярващи очи
Докосваш с пръсти плахи
навън неспира да вали
Денят открадва твоите минути
*****
Притихваш за секунда сам
Да чуеш пърхането на сърцето
Питаш се какво си дал
Уханието остава по ръцете ти
*****
Взираш се в косата разпиляна
В небрежно свитите нозе
Споменът нощта опиянява
И кара времето да спре
*****
Ресниците потрепват в тъмнината
Дъхът ти спира и мълчиш
В бленувано очакване душата
Разкрива най-прекрасните очи
© Весела Маркова All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
