25 июл. 2017 г., 07:32  

Събуждане

508 3 3

 

Гледаш със невярващи очи 

Докосваш с пръсти плахи 

навън неспира да вали

Денят открадва твоите минути

*****

Притихваш за секунда сам

Да чуеш пърхането на сърцето

Питаш се какво си дал

Уханието остава по ръцете ти

*****

Взираш се в косата разпиляна 

В небрежно свитите нозе

Споменът нощта опиянява

И кара времето да спре

*****

Ресниците потрепват в тъмнината

Дъхът ти спира и мълчиш 

В бленувано очакване душата 

Разкрива най-прекрасните очи

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Весела Маркова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ви, това за мен е най-невинният начин поезията да разкаже за изневярата! 😊
  • Човек се чуства поласкан когато го чете,защото се докосва до нещо,което го гали по особен начин.
  • Еми, Весе направо е страхотно

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...