31 ago 2020, 5:47  

Сълза на плашило

  Poesía » Civil, Otra
888 2 20

 

От кухото око на плашилото старо

се стече сълза от ръждива вода,

пропита със спомени за кучето Шаро, 

за семейството в къщата и детска игра. 

 

Старият дом със въздишка се срути. 

Не от времето падна, а от мъката тежка... 

Простенаха скърцайки дворните порти

недокосвани с години от ръката човешка. 

 

Бухалът трепна, змия се накъдри, 

а после пак всичко полека утихна.

Селото гробница бе на живите мъртви, 

а един некролог... се усмихна... 

 

Тишината бе страшна, сякаш пълна със плач, 

с дъх на гротескно мъртвило. 

Плахо се спусна нощният здрач

отразен във сълза... на плашило...

 

19.08.2016.

 

Георги Каменов 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Каменов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...