31 авг. 2020 г., 05:47  

Сълза на плашило

886 2 20

 

От кухото око на плашилото старо

се стече сълза от ръждива вода,

пропита със спомени за кучето Шаро, 

за семейството в къщата и детска игра. 

 

Старият дом със въздишка се срути. 

Не от времето падна, а от мъката тежка... 

Простенаха скърцайки дворните порти

недокосвани с години от ръката човешка. 

 

Бухалът трепна, змия се накъдри, 

а после пак всичко полека утихна.

Селото гробница бе на живите мъртви, 

а един некролог... се усмихна... 

 

Тишината бе страшна, сякаш пълна със плач, 

с дъх на гротескно мъртвило. 

Плахо се спусна нощният здрач

отразен във сълза... на плашило...

 

19.08.2016.

 

Георги Каменов 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Каменов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...