Сълза на плашило
От кухото око на плашилото старо
се стече сълза от ръждива вода,
пропита със спомени за кучето Шаро,
за семейството в къщата и детска игра.
Старият дом със въздишка се срути.
Не от времето падна, а от мъката тежка...
Простенаха скърцайки дворните порти
недокосвани с години от ръката човешка.
Бухалът трепна, змия се накъдри,
а после пак всичко полека утихна.
Селото гробница бе на живите мъртви,
а един некролог... се усмихна...
Тишината бе страшна, сякаш пълна със плач,
с дъх на гротескно мъртвило.
Плахо се спусна нощният здрач
отразен във сълза... на плашило...
19.08.2016.
Георги Каменов
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Георги Каменов Все права защищены
