Сълза на плашило
От кухото око на плашилото старо
се стече сълза от ръждива вода,
пропита със спомени за кучето Шаро,
за семейството в къщата и детска игра.
Старият дом със въздишка се срути.
Не от времето падна, а от мъката тежка...
Простенаха скърцайки дворните порти
недокосвани с години от ръката човешка.
Бухалът трепна, змия се накъдри,
а после пак всичко полека утихна.
Селото гробница бе на живите мъртви,
а един некролог... се усмихна...
Тишината бе страшна, сякаш пълна със плач,
с дъх на гротескно мъртвило.
Плахо се спусна нощният здрач
отразен във сълза... на плашило...
19.08.2016.
Георги Каменов
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Каменов Всички права запазени
