От кухото око на плашилото старо
се стече сълза от ръждива вода,
пропита със спомени за кучето Шаро,
за семейството в къщата и детска игра.
Старият дом със въздишка се срути.
Не от времето падна, а от мъката тежка...
Простенаха скърцайки дворните порти
недокосвани с години от ръката човешка.
Бухалът трепна, змия се накъдри,
а после пак всичко полека утихна.
Селото гробница бе на живите мъртви,
а един некролог... се усмихна... ...