mislitel (Георги Каменов) mislitel (Георги Каменов)
78 1.4K
Aug 31, 2020, 5:47 AM  

Сълза на плашило

  Poetry » Civic, Other
884 2 20

 

От кухото око на плашилото старо

се стече сълза от ръждива вода,

пропита със спомени за кучето Шаро, 

за семейството в къщата и детска игра. 

 

Старият дом със въздишка се срути. 

Не от времето падна, а от мъката тежка... 

Простенаха скърцайки дворните порти

недокосвани с години от ръката човешка. 

 

Бухалът трепна, змия се накъдри, 

а после пак всичко полека утихна.

Селото гробница бе на живите мъртви, 

а един некролог... се усмихна... 

 

Тишината бе страшна, сякаш пълна със плач, 

с дъх на гротескно мъртвило. 

Плахо се спусна нощният здрач

отразен във сълза... на плашило...

 

19.08.2016.

 

Георги Каменов 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Каменов All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.7K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0