30 nov 2016, 21:55

Сълзи

  Poesía » Otra
488 4 9

Сълзите мокри, очите ми докостват.

Очите ми не виждат от дъжда...

А мозъкът не спира да ме пита!?

Това ли търсиш в любовта?

 

Сърцето питам? Съгреших ли?

Това ли трябваше да знам!?

Че болката съсипва ми сърцето!

Сълзите давят ми съня.

 

А аз самотен спомените пазя...

От тях сълзи на броеница си събрах.

От тез сълзи, сърцето вече чувам...

Как тиктака, тръпнещо за любовта.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...