Nov 30, 2016, 9:55 PM

Сълзи

  Poetry » Other
486 4 9

Сълзите мокри, очите ми докостват.

Очите ми не виждат от дъжда...

А мозъкът не спира да ме пита!?

Това ли търсиш в любовта?

 

Сърцето питам? Съгреших ли?

Това ли трябваше да знам!?

Че болката съсипва ми сърцето!

Сълзите давят ми съня.

 

А аз самотен спомените пазя...

От тях сълзи на броеница си събрах.

От тез сълзи, сърцето вече чувам...

Как тиктака, тръпнещо за любовта.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...