Сън

iren5 (Ирен)
1117 6285

5 dic 2011, 14:42

Poesía » De amor

686 0 2

Когато изгрее Луна

и небето обсипят Звезди,

пред прозореца пак съм сама,

осветен от студени лъчи...

И настъпва мига,

в който времето спира.

Чувам гласа ти, усещам дъха...

Вятър пролука нейде намира...

Тогава тихо излизам в нощта,

само шал ще наметна...

Боса докосвам земята едва

и се надявам там някъде пак да те срещна.

Може би сън е това –

дълбок, непонятен...

В прегръдките ти съм сега...

Да, сън е! Но много приятен...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.