Сън
Когато изгрее Луна
и небето обсипят Звезди,
пред прозореца пак съм сама,
осветен от студени лъчи...
И настъпва мига,
в който времето спира.
Чувам гласа ти, усещам дъха...
Вятър пролука нейде намира...
Тогава тихо излизам в нощта,
само шал ще наметна...
Боса докосвам земята едва
и се надявам там някъде пак да те срещна.
Може би сън е това –
дълбок, непонятен...
В прегръдките ти съм сега...
Да, сън е! Но много приятен...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
