Сън

iren5 (Ирен)
1117 6290

5.12.2011 г., 14:42 ч.

Поезия » Любовна

691 0 2

Когато изгрее Луна

и небето обсипят Звезди,

пред прозореца пак съм сама,

осветен от студени лъчи...

И настъпва мига,

в който времето спира.

Чувам гласа ти, усещам дъха...

Вятър пролука нейде намира...

Тогава тихо излизам в нощта,

само шал ще наметна...

Боса докосвам земята едва

и се надявам там някъде пак да те срещна.

Може би сън е това –

дълбок, непонятен...

В прегръдките ти съм сега...

Да, сън е! Но много приятен...

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.