5 дек. 2011 г., 14:42

Сън

820 0 2

Когато изгрее Луна

и небето обсипят Звезди,

пред прозореца пак съм сама,

осветен от студени лъчи...

 

И настъпва мига,

в който времето спира.

Чувам  гласа ти, усещам дъха...

Вятър пролука нейде намира...

 

Тогава тихо излизам в нощта,

само шал ще наметна...

Боса докосвам земята едва

и се надявам там някъде пак да те срещна.

 

Може би сън е това –

дълбок, непонятен...

В прегръдките ти съм сега...

Да, сън е! Но много приятен...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ирен Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "Тогава тихо излизам в нощта,

    само шал ще наметна...

    Боса докосвам земята едва

    и се надявам там някъде пак да те срещна."

    Разчувства ме!Харесах стиха ти!Поздрав!
  • и се надявам там някъде пак да те срещна..

    Много чувствено произведение!
    Страхотен стих.Поздравления!!!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...