Когато изгрее Луна
и небето обсипят Звезди,
пред прозореца пак съм сама,
осветен от студени лъчи...
И настъпва мига,
в който времето спира.
Чувам гласа ти, усещам дъха...
Вятър пролука нейде намира...
Тогава тихо излизам в нощта,
само шал ще наметна...
Боса докосвам земята едва
и се надявам там някъде пак да те срещна.
Може би сън е това –
дълбок, непонятен...
В прегръдките ти съм сега...
Да, сън е! Но много приятен...
© Ирен All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
