тюркоаз (Мариола Томова) тюркоаз (Мариола Томова)
3 940
31 ago 2007, 19:55

Сън ли си

  Poesía
660 0 1
Отписвам проблема,
а той, промъква се в съня ми!

Чисто цвете отивам да откъсна,
а то захапа ме за пръстта!

Протягам безпомощно срещу пламъци, ръце,
а те - закриват си лице!

Искам два планински склона с небе,
а помежду им езерце с говорещи риби!

И аз шумно да се разхождам по росни ливади, гори,
а край мене - доверчиви сърни!

Но къде ми е усмивката, защо все се мръщя!?
О, забравила съм я на закачалката в къщи...
                                                                      уви...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мариола Томова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0