31 ago 2007, 19:55

Сън ли си

  Poesía
662 0 1
Отписвам проблема,
а той, промъква се в съня ми!

Чисто цвете отивам да откъсна,
а то захапа ме за пръстта!

Протягам безпомощно срещу пламъци, ръце,
а те - закриват си лице!

Искам два планински склона с небе,
а помежду им езерце с говорещи риби!

И аз шумно да се разхождам по росни ливади, гори,
а край мене - доверчиви сърни!

Но къде ми е усмивката, защо все се мръщя!?
О, забравила съм я на закачалката в къщи...
                                                                      уви...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мариола Томова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....