31.08.2007 г., 19:55

Сън ли си

658 0 1
Отписвам проблема,
а той, промъква се в съня ми!

Чисто цвете отивам да откъсна,
а то захапа ме за пръстта!

Протягам безпомощно срещу пламъци, ръце,
а те - закриват си лице!

Искам два планински склона с небе,
а помежду им езерце с говорещи риби!

И аз шумно да се разхождам по росни ливади, гори,
а край мене - доверчиви сърни!

Но къде ми е усмивката, защо все се мръщя!?
О, забравила съм я на закачалката в къщи...
                                                                      уви...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариола Томова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...