Aug 31, 2007, 7:55 PM

Сън ли си

  Poetry
657 0 1
Отписвам проблема,
а той, промъква се в съня ми!

Чисто цвете отивам да откъсна,
а то захапа ме за пръстта!

Протягам безпомощно срещу пламъци, ръце,
а те - закриват си лице!

Искам два планински склона с небе,
а помежду им езерце с говорещи риби!

И аз шумно да се разхождам по росни ливади, гори,
а край мене - доверчиви сърни!

Но къде ми е усмивката, защо все се мръщя!?
О, забравила съм я на закачалката в къщи...
                                                                      уви...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариола Томова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...