Сънувах ли
и стъпвах едва, едва по крехка зеленина.
След мен изправяха цветя нежна си снага
и топлина обгърна ме безмерна и всемирна!
И сякаш се усмихвах отстрани печално,
а във въздуха плуваха ли, плуваха мечти.
А тела освободени танцуваха в искри,
с призрачна виталност и усмивка прощална!
Сияние без свян проникваше безкрайно!
Обагрена нежно формена мъглявина
обгърна тела ни в златно-струйна нега!
Нощта беше дошла в сияние измамно.
Сънувах ли екзотичен сън?...
И стъпвах ли едва, едва?...
Но мъка понесох като при раздяла, знам.
О, небеса, о, чудеса, бях влюбена в някого,
оттам...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мариола Томова Todos los derechos reservados
Чудесно!Поздрав!