21 нояб. 2007 г., 08:30

Сънувах ли

1K 0 22
Сънувах екзотичен сън, бях в цветна градина
и стъпвах едва, едва по крехка зеленина.
След мен изправяха цветя нежна си снага
и топлина обгърна ме безмерна и всемирна!

И сякаш се усмихвах отстрани печално,
а във въздуха плуваха ли, плуваха мечти.
А тела освободени танцуваха в искри,
с призрачна виталност и усмивка прощална!

Сияние без свян проникваше безкрайно!
Обагрена нежно формена мъглявина
обгърна тела ни в златно-струйна нега!
Нощта беше дошла в сияние измамно.

Сънувах ли екзотичен сън?...
И стъпвах ли едва, едва?...
Но мъка понесох като при раздяла, знам.
О, небеса, о, чудеса, бях влюбена в някого,
                                                             оттам...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мариола Томова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...