Nov 21, 2007, 8:30 AM

Сънувах ли

  Poetry » Love
1K 0 22
Сънувах екзотичен сън, бях в цветна градина
и стъпвах едва, едва по крехка зеленина.
След мен изправяха цветя нежна си снага
и топлина обгърна ме безмерна и всемирна!

И сякаш се усмихвах отстрани печално,
а във въздуха плуваха ли, плуваха мечти.
А тела освободени танцуваха в искри,
с призрачна виталност и усмивка прощална!

Сияние без свян проникваше безкрайно!
Обагрена нежно формена мъглявина
обгърна тела ни в златно-струйна нега!
Нощта беше дошла в сияние измамно.

Сънувах ли екзотичен сън?...
И стъпвах ли едва, едва?...
Но мъка понесох като при раздяла, знам.
О, небеса, о, чудеса, бях влюбена в някого,
                                                             оттам...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариола Томова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....