Сърцето

Poesía » De amor

1.1K 0 1

Един ден, може би по изгрев...

отново ще почувстваш моите ласки.

Прекрасно, нежно утринно начало,

със спомен от изминалата нощ.

Един ден, може би по залез...

отново ще усетиш самотата.

А облак тъжен и печален,

ще ти напомни за прахосани мечти.

И може би ще искаш да изпиташ...

сърцето ти как бие с моя ритъм.

Но пак ще искаш да забравиш,

че във сърцето ми била си Ти!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

stoyna (Стойна Димова)

Много хубаво стихотворение с малко болка по отминалото време и великолепен стих!Приятна неделна вечер!

2015-06-28T20:07:37+03:00

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0