Jun 28, 2015, 5:00 PM

Сърцето

  Poetry » Love
1.1K 0 1

Един ден, може би по изгрев...

отново ще почувстваш моите ласки.

Прекрасно, нежно утринно начало,

със спомен от изминалата нощ.

 

Един ден, може би по залез...

отново ще усетиш самотата.

А облак тъжен и печален,

ще ти напомни за прахосани мечти.

 

И може би ще искаш да изпиташ...

сърцето ти как бие с моя ритъм.

Но пак ще искаш да забравиш,

че във сърцето ми била си Ти!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лъчезар Геловски All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много хубаво стихотворение с малко болка по отминалото време и великолепен стих!Приятна неделна вечер!

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...