Jun 28, 2015, 5:00 PM

Сърцето

  Poetry » Love
1.1K 0 1

Един ден, може би по изгрев...

отново ще почувстваш моите ласки.

Прекрасно, нежно утринно начало,

със спомен от изминалата нощ.

 

Един ден, може би по залез...

отново ще усетиш самотата.

А облак тъжен и печален,

ще ти напомни за прахосани мечти.

 

И може би ще искаш да изпиташ...

сърцето ти как бие с моя ритъм.

Но пак ще искаш да забравиш,

че във сърцето ми била си Ти!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лъчезар Геловски All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много хубаво стихотворение с малко болка по отминалото време и великолепен стих!Приятна неделна вечер!

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...