28 июн. 2015 г., 17:00

Сърцето

1.1K 0 1

Един ден, може би по изгрев...

отново ще почувстваш моите ласки.

Прекрасно, нежно утринно начало,

със спомен от изминалата нощ.

 

Един ден, може би по залез...

отново ще усетиш самотата.

А облак тъжен и печален,

ще ти напомни за прахосани мечти.

 

И може би ще искаш да изпиташ...

сърцето ти как бие с моя ритъм.

Но пак ще искаш да забравиш,

че във сърцето ми била си Ти!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лъчезар Геловски Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много хубаво стихотворение с малко болка по отминалото време и великолепен стих!Приятна неделна вечер!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...