Един ден, може би по изгрев...
отново ще почувстваш моите ласки.
Прекрасно, нежно утринно начало,
със спомен от изминалата нощ.
Един ден, може би по залез...
отново ще усетиш самотата.
А облак тъжен и печален,
ще ти напомни за прахосани мечти.
И може би ще искаш да изпиташ...
сърцето ти как бие с моя ритъм.
Но пак ще искаш да забравиш,
че във сърцето ми била си Ти!
© Лъчезар Геловски Всички права запазени