10 mar 2022, 17:10

Сърцеубежище

751 2 11

Вой на сирени. Страх разтуптява небето.

Майка – през сълзи – е стиснала детска ръчичка.

Тя е орлица, готова да брани орлето

от разрушителя – най-безсърдечният чичко.

 

В бомбоубежище влизат при другите хора.

Ужасът там до стената притиска надежда.

И във капана му всеки се чувства затворен.

Като обречени жертви безпътни изглеждат.

 

Но прекатурва страха украинско момиче.

Русите плитки са сплели венец над челото.

С бледо лице е – на мартенско плахо кокиче,

ала гласът му се бори безстрашно със злото.

 

Нежен и галещ е, прилив на сила им носи

знакът, събудил мечтите им. Ангелогласен!

Сякаш девойчето вяра за вяра тропосва

и ги приема в сърцето – за по-безопасно.

 

Сърцеубежище то подарява за всички.

В ъгъла плач първороден приветства живота.

Хваща го търсеща бебешка малка ръчичка,

дето война без баща днес ориса сирота.

 

10.03.2022

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Панайотова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Роси, много време те нямаше, добре дошла отново! Радвам ти се! Само хората без сърце могат да останат безразлични на случващото се...
  • Блестящо и сърцато стихотворение! Събитията ни връхлетяха и не можем да останем безразлични, още по-малко, когато раждането на нов живот е белязано със страх и вой на сирени...
  • Иржи, благодаря, че се включи с коментар под това стихотворение!🤗 Той ми е още по-ценен, защото ти самата си изживяла този ужас в детството си. Каквато и да е истината, войната носи смърт сълзи и разрушени животи за всички и трябва час по-скоро да спре.😤
  • Трябва да се пише за тези събития, за да се знае от поколенията, а ти го можеш, Мария...Ние, обикновените хора не знаем точната истина, но като гледаме разказите и картините от първо лице, се питаме "защо?" И си представяме аналог на тия изживявания у нас...Тоя вой на сирените съм преживяла в моето много ранно детство и никога не го забравих. Но не бих могла да напиша нито ред за това...
  • Аз нямам хотел или апартамент, в който бих могла да ги подслоня, но те са приютени в сърцето ми. Учудвам се, че много хора и това нямат, а се смятат за живи...

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...