pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
874 17026
10 мар. 2022 г., 17:10

Сърцеубежище 

  Поэзия » Философская, Гражданская
485 2 11

Вой на сирени. Страх разтуптява небето.

Майка – през сълзи – е стиснала детска ръчичка.

Тя е орлица, готова да брани орлето

от разрушителя – най-безсърдечният чичко.

 

В бомбоубежище влизат при другите хора.

Ужасът там до стената притиска надежда.

И във капана му всеки се чувства затворен.

Като обречени жертви безпътни изглеждат.

 

Но прекатурва страха украинско момиче.

Русите плитки са сплели венец над челото.

С бледо лице е – на мартенско плахо кокиче,

ала гласът му се бори безстрашно със злото.

 

Нежен и галещ е, прилив на сила им носи

знакът, събудил мечтите им. Ангелогласен!

Сякаш девойчето вяра за вяра тропосва

и ги приема в сърцето – за по-безопасно.

 

Сърцеубежище то подарява за всички.

В ъгъла плач първороден приветства живота.

Хваща го търсеща бебешка малка ръчичка,

дето война без баща днес ориса сирота.

 

10.03.2022

© Мария Панайотова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Роси, много време те нямаше, добре дошла отново! Радвам ти се! Само хората без сърце могат да останат безразлични на случващото се...
  • Блестящо и сърцато стихотворение! Събитията ни връхлетяха и не можем да останем безразлични, още по-малко, когато раждането на нов живот е белязано със страх и вой на сирени...
  • Иржи, благодаря, че се включи с коментар под това стихотворение!🤗 Той ми е още по-ценен, защото ти самата си изживяла този ужас в детството си. Каквато и да е истината, войната носи смърт сълзи и разрушени животи за всички и трябва час по-скоро да спре.😤
  • Трябва да се пише за тези събития, за да се знае от поколенията, а ти го можеш, Мария...Ние, обикновените хора не знаем точната истина, но като гледаме разказите и картините от първо лице, се питаме "защо?" И си представяме аналог на тия изживявания у нас...Тоя вой на сирените съм преживяла в моето много ранно детство и никога не го забравих. Но не бих могла да напиша нито ред за това...
  • Аз нямам хотел или апартамент, в който бих могла да ги подслоня, но те са приютени в сърцето ми. Учудвам се, че много хора и това нямат, а се смятат за живи...
  • Мария, над два милиона украински бежанци търсят сърце убежище! А тук още спорим кой е виновен за войната.
  • Длъжни сме да пишем за тази война, Юри. Ако не друго, поне това можем. Стряскащ и необясним е наистина процентът на българите, които подкрепят такава братоубийство. Ужасявам се като чета коментарите им...
  • Мария, а кажи ми, как да пишем за нещо друго, а не за тази братоубийствена война?
  • Истината ме разплаква. Мисля, че и не само мен. Страшно е! И за руските войничета жаля! Та те са още деца, Боже....😤
  • Истината е ужасна, Мария, хваща за гърлото, но светът стана толкова вълчи, че сигурно цялата планета ще ухае на кръв.
  • "Вой на сирени" И мен ме обхващат такива емоции, Мария, когато си представя ужасът, в който са поставени невинни жертви. Много добре го претворяваш.
Предложения
: ??:??