Сърцеубежище
Вой на сирени. Страх разтуптява небето.
Майка – през сълзи – е стиснала детска ръчичка.
Тя е орлица, готова да брани орлето
от разрушителя – най-безсърдечният чичко.
В бомбоубежище влизат при другите хора.
Ужасът там до стената притиска надежда.
И във капана му всеки се чувства затворен.
Като обречени жертви безпътни изглеждат.
Но прекатурва страха украинско момиче.
Русите плитки са сплели венец над челото.
С бледо лице е – на мартенско плахо кокиче,
ала гласът му се бори безстрашно със злото.
Нежен и галещ е, прилив на сила им носи
знакът, събудил мечтите им. Ангелогласен!
Сякаш девойчето вяра за вяра тропосва
и ги приема в сърцето – за по-безопасно.
Сърцеубежище то подарява за всички.
В ъгъла плач първороден приветства живота.
Хваща го търсеща бебешка малка ръчичка,
дето война без баща днес ориса сирота.
10.03.2022
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Панайотова Все права защищены
