Mar 10, 2022, 5:10 PM

Сърцеубежище

749 2 11

Вой на сирени. Страх разтуптява небето.

Майка – през сълзи – е стиснала детска ръчичка.

Тя е орлица, готова да брани орлето

от разрушителя – най-безсърдечният чичко.

 

В бомбоубежище влизат при другите хора.

Ужасът там до стената притиска надежда.

И във капана му всеки се чувства затворен.

Като обречени жертви безпътни изглеждат.

 

Но прекатурва страха украинско момиче.

Русите плитки са сплели венец над челото.

С бледо лице е – на мартенско плахо кокиче,

ала гласът му се бори безстрашно със злото.

 

Нежен и галещ е, прилив на сила им носи

знакът, събудил мечтите им. Ангелогласен!

Сякаш девойчето вяра за вяра тропосва

и ги приема в сърцето – за по-безопасно.

 

Сърцеубежище то подарява за всички.

В ъгъла плач първороден приветства живота.

Хваща го търсеща бебешка малка ръчичка,

дето война без баща днес ориса сирота.

 

10.03.2022

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Панайотова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Роси, много време те нямаше, добре дошла отново! Радвам ти се! Само хората без сърце могат да останат безразлични на случващото се...
  • Блестящо и сърцато стихотворение! Събитията ни връхлетяха и не можем да останем безразлични, още по-малко, когато раждането на нов живот е белязано със страх и вой на сирени...
  • Иржи, благодаря, че се включи с коментар под това стихотворение!🤗 Той ми е още по-ценен, защото ти самата си изживяла този ужас в детството си. Каквато и да е истината, войната носи смърт сълзи и разрушени животи за всички и трябва час по-скоро да спре.😤
  • Трябва да се пише за тези събития, за да се знае от поколенията, а ти го можеш, Мария...Ние, обикновените хора не знаем точната истина, но като гледаме разказите и картините от първо лице, се питаме "защо?" И си представяме аналог на тия изживявания у нас...Тоя вой на сирените съм преживяла в моето много ранно детство и никога не го забравих. Но не бих могла да напиша нито ред за това...
  • Аз нямам хотел или апартамент, в който бих могла да ги подслоня, но те са приютени в сърцето ми. Учудвам се, че много хора и това нямат, а се смятат за живи...

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...