Сърцеубежище
Вой на сирени. Страх разтуптява небето.
Майка – през сълзи – е стиснала детска ръчичка.
Тя е орлица, готова да брани орлето
от разрушителя – най-безсърдечният чичко.
В бомбоубежище влизат при другите хора.
Ужасът там до стената притиска надежда.
И във капана му всеки се чувства затворен.
Като обречени жертви безпътни изглеждат.
Но прекатурва страха украинско момиче.
Русите плитки са сплели венец над челото.
С бледо лице е – на мартенско плахо кокиче,
ала гласът му се бори безстрашно със злото.
Нежен и галещ е, прилив на сила им носи
знакът, събудил мечтите им. Ангелогласен!
Сякаш девойчето вяра за вяра тропосва
и ги приема в сърцето – за по-безопасно.
Сърцеубежище то подарява за всички.
В ъгъла плач първороден приветства живота.
Хваща го търсеща бебешка малка ръчичка,
дето война без баща днес ориса сирота.
10.03.2022
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Панайотова Всички права запазени
