Със себе си

Poesía » Otra

650 7 5

Широко вратата отворена.
Заспивам почти на терасата -
врабче в полуделите клони
на липово-медното щастие.
Завита с разчолени сънища,
тъгата съвсем остарява -
камила с единствена гърбица,
пустините в мен прекосява.
Докато загубвам неверия
и чакам петли, и разсъмване...
прощавам кошмари, претеглям ги.
Целувки изпращам по въздуха.
Навярно от някъде в нищото,
засвирили в рая щурците ми,
си имат очи и ме виждат,
как Бог и небе не разпитвам.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

RainaVakova

Истински съм трогната от добрите ви думи...прегръщам ви!

2018-06-03T18:16:23+03:00
laramaylin (Нина Чилиянска)

Близко ми е като преживяване ... И въздейства !

2018-06-03T07:47:58+03:00
pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

Възхитих се отново на написаното от теб, както и на подробния обзорен коментар на Мисана! Заставам изцяло зад неговите думи! Талантът ти е наистина уникален, Райничка и ни правиш щастливи с всяко твое творческо споделяне тук!

2018-06-03T07:29:26+03:00
nakonakov (Нако Наков)

Много хубав стих, Райна! Поздравления!

2018-06-03T06:04:12+03:00
vega666 (Младен Мисана)

Всеки ред в тази творба прострелва поетически изненадващо читателя. Но това прострелване не е самоцелен експеримент, а постига своеобразен естетически кръг, затварящ смисловото съдържание на текста. "Завита с разчорлени сънища", старее тъгата, заприличала на "камила с единствена гърбица", прекосяваща пустините на съмненията на Лирическата, оприличена от авторката на "врабче в полуделите клони на липово-медното щастие". Мисля, че нито един читател не би си изкривил душата, за да не признае очевидното - силно поетично въздействие на написаното. Поздравление, Райна - както винаги не изневеряваш на рядко оригиналния си творчески почерк!

2018-06-03T01:44:27+03:00

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0