Със себе си

Poetry » Other

647 7 5

Широко вратата отворена.
Заспивам почти на терасата -
врабче в полуделите клони
на липово-медното щастие.
Завита с разчолени сънища,
тъгата съвсем остарява -
камила с единствена гърбица,
пустините в мен прекосява.
Докато загубвам неверия
и чакам петли, и разсъмване...
прощавам кошмари, претеглям ги.
Целувки изпращам по въздуха.
Навярно от някъде в нищото,
засвирили в рая щурците ми,
си имат очи и ме виждат,
как Бог и небе не разпитвам.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

RainaVakova

Истински съм трогната от добрите ви думи...прегръщам ви!

2018-06-03T18:16:23+03:00
laramaylin (Нина Чилиянска)

Близко ми е като преживяване ... И въздейства !

2018-06-03T07:47:58+03:00
pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

Възхитих се отново на написаното от теб, както и на подробния обзорен коментар на Мисана! Заставам изцяло зад неговите думи! Талантът ти е наистина уникален, Райничка и ни правиш щастливи с всяко твое творческо споделяне тук!

2018-06-03T07:29:26+03:00
nakonakov (Нако Наков)

Много хубав стих, Райна! Поздравления!

2018-06-03T06:04:12+03:00
vega666 (Младен Мисана)

Всеки ред в тази творба прострелва поетически изненадващо читателя. Но това прострелване не е самоцелен експеримент, а постига своеобразен естетически кръг, затварящ смисловото съдържание на текста. "Завита с разчорлени сънища", старее тъгата, заприличала на "камила с единствена гърбица", прекосяваща пустините на съмненията на Лирическата, оприличена от авторката на "врабче в полуделите клони на липово-медното щастие". Мисля, че нито един читател не би си изкривил душата, за да не признае очевидното - силно поетично въздействие на написаното. Поздравление, Райна - както винаги не изневеряваш на рядко оригиналния си творчески почерк!

2018-06-03T01:44:27+03:00

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0