FFortuna (Петя Павлова)
67 114
9 mar 2018, 13:13

Състояние 

  Poesía
647 6 4

Премрежили са облачните клепки 

на слънцето прозирните лъчи, 

и вятърът, от шепите си с пепел, 

опитва пролетта да заличи. 

 

Но вече неизбежно се пробужда 

надеждата. Доброто. Любовта. 

Покълва, ароматно теменужен, 

копнежът по несбъднати неща. 

 

И сякаш, че светът е непорочен 

по силата на някакъв канон –

това е състояние на пролет, 

в човешка разновидност на сезон.

© Петя Павлова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??