Състояние
Премрежили са облачните клепки
на слънцето прозирните лъчи,
и вятърът, от шепите си с пепел,
опитва пролетта да заличи.
Но вече неизбежно се пробужда
надеждата. Доброто. Любовта.
Покълва, ароматно теменужен,
копнежът по несбъднати неща.
И сякаш, че светът е непорочен
по силата на някакъв канон –
това е състояние на пролет,
в човешка разновидност на сезон.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Петя Павлова Todos los derechos reservados
