Mar 9, 2018, 1:13 PM

Състояние 

  Poetry
654 6 4

Премрежили са облачните клепки 

на слънцето прозирните лъчи, 

и вятърът, от шепите си с пепел, 

опитва пролетта да заличи. 

 

Но вече неизбежно се пробужда 

надеждата. Доброто. Любовта. 

Покълва, ароматно теменужен, 

копнежът по несбъднати неща. 

 

И сякаш, че светът е непорочен 

по силата на някакъв канон –

това е състояние на пролет, 

в човешка разновидност на сезон.

© Петя Павлова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??