FFortuna (Петя Павлова)
67 114
9.03.2018 г., 13:13 ч.

Състояние 

  Поезия
720 6 4

Премрежили са облачните клепки 

на слънцето прозирните лъчи, 

и вятърът, от шепите си с пепел, 

опитва пролетта да заличи. 

 

Но вече неизбежно се пробужда 

надеждата. Доброто. Любовта. 

Покълва, ароматно теменужен, 

копнежът по несбъднати неща. 

 

И сякаш, че светът е непорочен 

по силата на някакъв канон –

това е състояние на пролет, 

в човешка разновидност на сезон.

© Петя Павлова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??