Състояние
Премрежили са облачните клепки
на слънцето прозирните лъчи,
и вятърът, от шепите си с пепел,
опитва пролетта да заличи.
Но вече неизбежно се пробужда
надеждата. Доброто. Любовта.
Покълва, ароматно теменужен,
копнежът по несбъднати неща.
И сякаш, че светът е непорочен
по силата на някакъв канон –
това е състояние на пролет,
в човешка разновидност на сезон.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петя Павлова Всички права запазени
