FFortuna (Петя Павлова)
67 114
9 мар. 2018 г., 13:13

Състояние 

  Поэзия
722 6 4

Премрежили са облачните клепки 

на слънцето прозирните лъчи, 

и вятърът, от шепите си с пепел, 

опитва пролетта да заличи. 

 

Но вече неизбежно се пробужда 

надеждата. Доброто. Любовта. 

Покълва, ароматно теменужен, 

копнежът по несбъднати неща. 

 

И сякаш, че светът е непорочен 

по силата на някакъв канон –

това е състояние на пролет, 

в човешка разновидност на сезон.

© Петя Павлова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??