21 may 2010, 12:27

Съвест

  Poesía
877 0 7

Ще мога ли да оцелея

във тази тягостна борба?

Или  сърцето ми ще тлее,

като самотен въглен във жарта.

 

Съзнанието ми е още будно,

но от умора искам да крещя.

Надявам се и аз на чудо.

Да имам смелост да заспя.

 

Посях в живота толкоз тайни.

Какво ли ще изникне след това?

Или принцесата незнайна

ще ме обикне в самота.

 

Говоря тихо.

Но съкровена,  имам си мечта.

Да си остана нещо много тленно.

А, даже съвестта ми спря!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Симеон Пенчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти, Катя !
    За вниманието и за поздравите !
    Лека вечер !
    Успех ти желая !
  • Посях в живота толкоз тайни.
    Какво ли ще изникне след това?
    Или принцесата незнайна
    ще ме обикне в самота.
    Поздрави...Катя...!
  • Благодаря ти, Кристи!
    Ще се преборим, през какви ли не перипетии се провряхме, та сега ли ще се дадем!
    Успех ти желая!
    Лек ден!
  • Пожелавам оцеляване и победа
    и на лирическия, и на поета!
    ПОЗДРАВИ! БЪДИ!
  • Благодаря ти, Плами !
    Благодаря отново на Лили и Ивон за вниманието !
    Съвестта е една комплексна величина.Потребността на човешката личност да носи отговорност за своите постъпки.
    Тя е една от крайните точки на алтруизма, който е противоположност на егоизма. Не съм на ясно дали съвестта е възможно временно да се разсеее или да немее. Алтруизма е сравнително ново понятие. Самоотвержената грижа за благото на другите без да се търси отплата ме провокира да се изразя по този начин.

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...